Вход:
» Влез
|
Регистрирай се  |  Забравена парола
|
Търсене в сайта:

Музей

Стамен Григоров е роден на 27.10.1878 г. в с. Извор, Трънско. Завършил е гимназия в София, висшето си образование по естествени науки в Монпелие, Франция, а медицина в Женева.

По това време в Женева чете своите забележителни лекции световноизвестният бактериолог проф. Масол. Вече е началото на 20. век. Природонаучните знания бързо разцъфтяват, медицинската наука се обогатява с редица открития в микробиологията.

Още през първата година от своето следване Стамен Григоров прави впечатление на професорите си, и особено на проф. Масол, със своята изобретателност и рядка за тази възраст ерудиция. Проф. Масол го насърчава, дава му възможност да ползва богатата библиотека на университета, насочва го в научните му занимания, прави го свой асистент.

През 1903 г. Иля Мечников публикува своите трудове върху биологията на човека – живота, стареенето и смъртта. „Нашата старост е болест, която трябва да се лекува както всяка друга“, твърди той и полага всички усилия да намери ефикасен лек за нея.

Биологическите изследвания на Мечников и неговите сътрудници върху българското кисело мляко са в основата на идеята на проф. Масол да подскаже на своя асистент, българина Стамен Григоров, да установи микрофлората на българското кисело мляко. Наблюденията и експериментите се извършват в най-усилени темпове. След безкрайни часове над микроскопа най-после е уловена „една пръчица“, която причинява подквасването на млякото. Още същия ден проф. Масол пише до Мечников:

„Скъпи приятелю Иля,

Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и, струва ми се, че на теб, именно на теб той би могъл да бъде много полезен. След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България. Ти работиш сега, вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни „фагоцити“ помисли за българското кисело мляко и за този „пръчковиден бацил“, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен“.

Мечников незабавно проявява интерес към откритието на Стамен Григоров, последователно пише няколко писма на проф. Масол и настоява за среща с откривателя. Кани българина в Пастьоровия институт в Париж, където да изнесе доклад пред научния състав на института.

Междувременно в авторитетното френско научно списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд“ (бр. 10 от 1905 г.) се появява публикация на Стамен Григоров, в която той дава пълни сведения за причинителя на българското кисело мляко – един млечнокисел бацил. Това, че по-късно известните учени Коенди, Микелсон, Льорсен и Кюн единодушно ще го нарекат „българска млечна бактерия“ (Lacto bacterium bulgaricum) – на името на родината на откривателя му, е допълнително доказателство за значимостта на постигнатото.

Един българин вече е записал името си сред светилата на световната наука. А е само на 27 години.

Не по-малко впечатляващ е и жестът на проф. Масол в Женевския медицински факултет. По негово предложение Стамен Григоров е награден със специална грамота и парична сума, а в доклада си по този повод професорът отбелязва, че световната наука тепърва ще оцени неговата стойност.

Срещата на Стамен Григоров с Мечников става към края на 1905 г. в голямата съвещателна зала на Пастьоровия институт в Париж.

Там са светилата на медицинската наука – академици, професори, откриватели, микробиолози със световна известност. У повечето от тях интересът е събуден от публикацията на докладчика в списание „Ревю медикал“. Други вече знаят за възторжените отзиви на проф. Масол, трети са научили за това от разговорите с директора на института Иля Мечников. А щом той не само допуска подобна изява в светилището на микробиологията, а и сам я организира, значи има какво да се чуе. А и да се види.

Можем да си представим степента на вълнението, без съмнение и на първоначалното смущение у Стамен Григоров, когато се изправя пред тази изискана, взискателна, а той знае – безкомпромисна и безпощадна аудитория.

Логиката му е непоклатима. Тя преминава от интереса към установения факт за дълголетието на българина, през догадката за връзката на този факт с българското кисело мляко до безбройните лабораторни опити за установяване на причинителя за подквасването му и свойствата, които притежава той. За доказателство, че е изолирал нов, неизвестен бацил Стамен Григоров носи със себе си и кисело мляко, и микроскоп.

Много по-късно пред своите съграждани д-р Стамен Григоров ще сподели, че след като прочел доклада си, първият, който го поздравил, който сърдечно и по бащински го прегърнал, бил Иля Мечников. И напътствено го посъветвал никога да не прекъсва научноизследователската си дейност.

Събитието приключва с едно традиционно решение на ръководното тяло на Пастьоровия институт. Възлага се лично на Мечников, с методите на неговите научни изследвания да препотвърди откритието на Стамен Григоров и резултатите да докладва пред научния съвет на института.

За съжаление авторът на откритието няма да бъде участник в събитията, развили се по-нататък. С лекарската диплома в ръка той поема пътя към родната България, към свидния трънски край.

А Мечников, пунктуално верен на научните си ангажименти, за кратко време, макар и по свой път, повтаря резултатите от изследванията на Стамен Григоров, което е изложено в доклад пред научния съвет на Пастьоровия институт. По неизвестни причини обаче публикация за констатациите в този доклад не се появява цели три години – до 1908 г.

Други известни европейски учени, очевидно заинтересовани от откритието на българина, нееднократно му отделят внимание в свои публикации. Пръв немският микробиолог Лафар в „Централно списание по бактериология“ (бр. 7 от 1906 г.) споменава името на Стамен Григоров, естествено по темата за дълголетието и връзката с киселото мляко. Две години по-късно пак Лафар и пак в същото списание (бр. 7 от 1908 г.) ще публикува специална статия за Стамен Григоров. През 1907 г. полският учен Беленовски в „Известия на Пастьоровия институт“ (с. 191 в изданието от 1907 г.) ще посочи, че откритието на Стамен Григоров е първа стъпка към въпроса за киселинната ферментация на млякото.

А учените Льорсен и Кюн в научна статия дават и наименованието на откритата бактерия „Бактериум булгарикум – Григоров“ (Bacterium bulgaricum – Grigoroff).

И едва тогава властно ще прозвучи гласът на проф. Иля Мечников, току-що получил Нобелова награда. В годишното издание на Френската академия на науките от 1908 г. се появява неговата статия „Няколко думи за киселото мляко“. В нея големият учен потвърждава откритието на Стамен Григоров и приема утвърдилото се вече наименование „Бактериум булгарикум – Григоров“. Статията е възхвала и популяризация на българското кисело мляко като източник на дълголетие.

Един от помощниците на Мечников в Пастьоровия институт – Коенди, и колегата му Микелсон дават наименование на главната млечнокисела бактерия „Бацилус булгарикус“ (Григоров), шведският учен Йенсен ще я нарече „термобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1919 г., Холанд през 1920 г. я нарича „лактобацилус булгарикус“ (Григоров), учените Леман и Нойман през 1927 г. я назовават „плокамобактериум булгарикум“ (Григоров), а през 1949 г. руснакът Красилников й дава наименованието „лактобактериум булгарикум“ (Григоров). Независимо от пъстротата и предпочитанията при наименованието на откритието нито един от тези учени няма да пропусне името на автора.

Почти 25 години след смъртта му, през 1962 г. българският учен д-р Коста Катранджиев в своята монография „Българското кисело мляко“, посветена на откритието на д-р Стамен Григоров, предлага главната бактерия да се нарече „бактериум булгарикум“ (Григоров).

През юли 1905 г. Стамен Григоров защитава докторската си дисертация на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“ и получава титлата „Доктор на медицинските науки – бактериолог – вътрешни и гръдни болести“. Старият професор изрича гласно отдавнашното си желание: ученикът му да остане в Женева и да поеме неговата катедра. Стамен Григоров отказва с обяснението, че желае да посвети своите сили в служба на родината си. Скоро след това Стамен Григоров отклонява и друга покана – да поеме ръководството на Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия.

След завръщането си в България д-р Стамен Григоров се установява като околийски лекар и управител на болницата в гр. Трън. Въпреки липсата на необходимите лабораторни условия и съответната апаратура той продължава упорито своите опити. С помощта на Бактериологичния институт в София той успява да открие и пръв да приложи в медицината ваксина срещу силно инфекциозната болест туберкулоза. Чрез научната си публикация „Противотуберкулозна ваксина“, поместена в бр. 104 от 29.XII.1906 г. в научното медицинско списание „Ла прес медикал“ – Париж, д-р Стамен Григоров прави своето откритие световно достояние.

Независимо от трудните условия за работа в България, д-р Стамен Григоров продължава научноизследователската си дейност, която се следи от западния научен свят. През 1935 г. е поканен в Милано, Италия, където прилага успешно своя метод за лечение на белодробна туберкулоза. Постигнатите успешни резултати при лечението на туберкулозата от д-р Стамен Григоров в миланските санаториуми стават известни и редица европейски страни проявяват жив интерес към постиженията му. Получава покана за работа от Санаториума за белодробна туберкулоза в Рим, Научно-серотерапевтичния институт в Берн, Швейцария, Англия и др. Втората световна война е в разгара си. Доктор Стамен Григоров отклонява поканите и се завръща в България. Тук, на 27 октомври 1945 г., в деня на раждането му, го постига и покосява смъртта, с която бе прекарал в неравен двубой почти целия си неспокоен живот.

На 29.10.1945 г. във втората си вечерна емисия Радио София предаде тъжната вест, че е починал известният учен д-р Стамен Григоров, изследовател на туберкулозата и рака и откривател на Бактериум булгарикум. Тази вест бе уловена от Радио Милано и други радиостанции. Всички в България и в чужбина, които знаеха за научноизследователската и човекополезна дейност на откривателя д-р Стамен Григоров, изразиха съжаление за голямата загуба за науката и човечеството, на които той служи през целия си напрегнат и неспокоен творчески живот.

На 30.10.1945 г. във вечерните си емисии всички европейски радиостанции на свой ред препредадоха тъжната вест и я разпространиха в целия свят.

Добави коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.